Режисьор: Людмил Иларионов - Люси
Никога дрехите ти не бих ги скрила,
облечи се и върви...
Искам те, но не назаем и не насила,
цял живот между двете ни.
Охладнявахме и се палихме,
наранявахме и се галихме...
И се псувахме, и ревнувахме,
и преструвахме...
Този цирк е наш,
аплодисменти, моля ви, за нас!
Станахме за смях пред хората,
на мен не ми отива ролята.
Този цирк боли,
нека тя играе и търпи,
тя никога не спори и мълчи,
но да я обичаш, ще можеш ли?!
Милата, с коя си знае и пак мълчи си...
сили няма за скандал.
Глади ти измачканите от мен ризи,
обичай я поне от жал.
Тя е по-добра от мен,
там се чувстваш силен всеки ден.
Тя е мила и добра,
да те запази у дома.
Чуваш ли ме, тръгвай си,
аз ще се оправя някак си.
Такива, като мен, помни -
плачат винаги сами.
Този цирк е наш, аплодисменти, моля ви, за нас!
Станахме за смях пред хората,
На мен не ми отива ролята!
Този цирк боли, нека тя играе и търпи.
Жалко, че мъжете винаги връщат се при по-слабите жени.